След 7-годишно отсъствие черно-белите отново се появиха на европейската сцена. И изиграха прилични мачове с холандския Витес - 4:4 като домакини (мачът се игра в Ловеч) и поражение с 1:3 в Ниската земя. До визитата обаче можеше въобще да не се стигне, тъй като собственикът на клуба Константин Динев реши да прекрати издръжката и да се оттегли. Все пак той финансира и реванша. Остана твърд в намерението си да се оттегли и така граденият отбор от треньора Емил Велев на практика бе разформирован. Почти всички опитни футболисти напуснаха, а от състава, започнал в евротурнирите, останаха по-малко от петима футболисти. Михаил Венков, Илиас Кирякидис, Юнес Бенжелюн, Джереми Родригес, Сержиньо и Тасио отидоха в комплект в ЦСКА, Здравко Лазаров избра Славия, а Йордан Тодоров замина за Гърция.

Бъдещето пред смърфовете не бе никак розово и от евроквота изведнъж целта се оказа оцеляване в буквалния смисъл на думата.

Варненският бизнесмен Веселин Марешки се зае с издръжката на клуба, но време, а и средства за селекция нямаше. На пожар бяха взети само играчи, отхвърлени от други тимове. На този фон логично повечето специалисти очакваха Локомотив да се бори със зъби и нокти за спасение. Това обаче не се случи. А Кокала се сдоби с прякор Мистър Х. 

Причината бе, че в първите четири кръга тимът му неизменно правеше равенства. При това срещу отбори, които бяха спрягани за челните места, а и в момента са на такива, с изключение на Локо Сф. Черно-белите показваха що-годе приличен футбол, сработваха се в движение и след гръмката победа над Миньор апетитите на всички пораснаха. За да се стигне до това начало, Велев се облегна на опитните Христо Златински, Кирил Котев, Даниел Георгиев, Валери Георгиев.

Въпреки неочаквано доброто начало обаче съблекалнята така и не бе спокойна. Илиян Йорданов бе изпуснат без пари и той отиде на "Герена", говореше се, че на терена трябва да играят протежета на новия бос. Така настъпиха катаклизми, а след двете поражения от Ботев Враца и Лудогорец и равенството с Етър Емил Велев бе уволнен. За негов заместник бе поканен Георги Иванов. 

Гонзо дори бе представен официално като треньор на тима от Веселин Марешки, но само ден по-късно напусна. Това не се хареса на феновете, които пожелаха оставката на Атанас Узунов. На път да си тръгне бе и Христо Бонев. Все пак хладният разум надделя на "Лаута". Екипът бе запазен, а за наставник бе назначен Стефан Генов, който отлично познава обстановката в Локомотив. 

Спокойният и уравновесен специалист успя да придаде тези си качества и на футболистите. И най-важното - обърна се към младоците и ги приобщи в първия състав. За което получи подкрепата на запалянковците - вместо скъпоплатени чужденци те вече виждаха играчи, за които фланелката означава много. А момчетата не подведоха Генов.

Затова красноречиво говори фактът, че имената на Рангел Абушев, Георги Стефанов, Станислав Маламов са добре известни, тъй като показаха интересни неща в атака. В клуба бе привлечен и Серафим Михайлов, който още на 17 години дебютира в дербито на Пловдив. Освен това Генов се довери на отписания с лека ръка вратар Йордан Господинов. Опитният страж пък му се отблагодари, като направи редица ключови спасявания и накара защитниците пред него да се чувстват сигурни.

Така със стегната игра и много желание Локо в крайна сметка финишира седми. В полусезон, в който мнозина го пращаха на дъното. И то веднага след всички клубове, които гласно заявиха, че искат в Европа.

С подкрепата от трибуните и продължаване на правилната работа основите на нов силен отбор несъмнено ще бъдат поставени. Защото трудностите обединиха всички на "Лаута".