"Престоя си в "Левски" винаги съм го разделял на две части. Първата и втората година. През дебютния ми сезон на "Герена" всичко беше нормално, играех добре. Спечелих шампионската титла и вкарах 12 гола. После нещо се обърка.

Отборът беше изключително слаб, играехме трагично. Един нападател е страшно зависим от съотборниците си. И след като тимът е слаб, той няма как да реализира. Освен това, както всички знаем, напрежението в "Левски" е убийствено. Оттам нататък нещата не се получиха и аз заминах за Полша.

Не знам дали напрежението беше единствената причина за слабото ми представяне. От голямо значение е и при кой треньор играеш. При Емил Велев се представях силно, защото той разчиташе на мен и усещат гласуваното му доверие. За един футболист е много важно да спокойствието.

После, когато дойде Гонзо, нещата се промениха. Той не искаше да разчита на мен и аз нямаше как да се отпусна. Беше невъзможно да му покажа какво мога, защото той нямаше желание да види това. Освен това очакванията към мен бяха много големи. Това тежи доста. Хората си мислеха, че в "Левски" ше вкарам 30 гола, след като станах голмайстор с 20 попадения за "Ботев" (Пд).

Като цяло на "Герена" се работи много трудно. Мръсотията там е много голяма и всеки дърпа чергата към себе си. Пък и хората, които са около клуба, т. нар. бивши левскари, винаги са били прекалено остри с критиките си. Не спират да плюят. За първи път от 3 години насам обстановката в момента не е такава. С идването си Илиан Илиев внесе нужното спокойствие, което всъщност си личи от резултатите", коментира Христов.